Когато лицето не е осигурено на друго основание и е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, социални осигуровки не се дължат, а здравното осигуряване се извършва по реда на чл. 40 ал. 4 от ЗЗО: лицата се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО - 6% върху 110 лв. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
     Допълнение на Писмо № 91-01-298 от 21.12.2004 г. на ГД ОВКО във връзка с промените в ЗЗО:
     По прилагането на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО (ДВ, бр. 111 от 2004 г.) в сила от 01.01.2005 г.:
1. За лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО:
а) здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Вноските се дължат от възложителя на работата и изпълнителя в съотношение 70:30;
б) когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнагражднения.
     Източници: КСО Чл. 4 (3) т. 5, ЗЗО Чл. 40 (1) т. 3 а), (5), Писмо № 91-01-298 от 21.12.2004 г. на ГД ОВКО;